Несебър

Преди 3200 години в Несебър възниква тракийско селище. През VI в. пр.Хр. на полуострова е основана елинската колония Месамбрия. Разположението и удобните му пристанища са предпоставки за развитието на града. Той е защитен с масивни стени, в рамките му се оформят жилищни квартали, строят се храмове и работилници, театър, гимназион.

През 72 г. пр.Хр. римляните завладяват града. Назован Месемврия, той е важен търговски и културен център по черноморското крайбрежие. Преместването на имперската столица в Константинопол и приемането на християнството дават нов тласък на развитието му. В Месемврия се издигат красиви базилики, подновяват се крепостните стени и градската канализация, построяват се терми.

Градът е завоюван за българската държава от Крум Страшни през 812 г. Със славянското име Несебър той фигурира в царството на Симеон Велики. Макар периодично падащ във византийски ръце, градът има важна роля и във Второто българско царство, достигайки разцвет при Иван Александър. Несебър попада под османска власт през 1453 г., но стопанският и духовният живот в него не замира. Възраждането оставя красиви спомени в облика на града. Днес той привлича многобройни гости с неповторимата си атмосфера.

Заради уникалните си природни дадености и добре запазените паметници от различни исторически епохи на Седмата сесия на Комитета за Световно наследство в гр. Флоренция през 1983 г. Старият град на Несебър е включен в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.

Според легендите през вековете в Несебър имало 40 църкви. Понастоящем има данни за 23 от тях на територията на полуострова. Заради многобройните, добре запазени и впечатляващи християнски храмове, особено от периода XIII–XIV в., градът е наричан от наши и чужди изследователи „българската Равена“.